Елените, Милените и Габриела

Историята започва така:

Возим се аз и Габриела в една претъпкана марова шрутка. На мен ми са ми кипнали лайната, недоспал съм, претрепан, а тепърва остава втората половина от шибания ден. Габриела ми е стара позната – неведнъж съм се опитвал да я свалям, но тя все нещо ми се измъкваше. По-скоро си играеше на примък-отмък. Пусне ми аванс, аз налапам като шаран и започвам да й обръщам внимание и като се доближа прекалено близко – айде еби си майката и почва да се дърпа. Един път така, втори път така, пе’есети път така. Малоумна работа. Та засичам я аз по някаква невъобразима случайност в маршрутката и започваме да си говорим. Била сгодена, показва ми пръстен. Както винаги започва с “примък” и ми се лигави и кокетничи. Обаче нали съм й ял лайната неведнъж и се правя на джелезен и се държа хладно. По едно време я усещам, че започва да се допира до мен ууууж, случайно. “Да ти еба майката” — викам си на акъла. Търпях й лигавщините, търпях и накрая и пуснах една ръка. Гувендията му с гювендия явно не очакваше толкова директно да я заиграя и ми вика:

— Не ме пипай по задника — и ме гледа едно такова строго. Ха-ха.

— Защо? — пипкам аз невинно.

— Ами защото съм сгодена все пак!!! — сепва ми се тя и се извърта, опитвайки се да се измъкне от опипването ми.

— Е какво общо има, аз да не те пипам по годежния пръстен?!

— Не, пипаш ме по задника!!!

— По сгодения задник, имаш предвид? — продължавам да наглея аз.

— Точно така! По сгодения задник!!!

— А да ти се намира случайно несгоден задник? — питам аз с кооперативен тон.

— Не, не ми се намира!!!!!! — тросва се Габриелата.

— Ами то всъщност, не точно несгоден задник ми трябва. Да ти се намира несгодена слив…

Е тук се опита да ми изплющи един шамар, но нямаше как да си извади ръката в цялата гмеж (абе тия маршрутки може ли да са толкова тъпкани бе, да им еба майката и на тях, не че точно в този случай не ми идва дюшеш). Изскубна се и отиде да слиза. Народа се извъртя – някои ми хвърлиха укорителни погледни, някои се хилеха. Както и да е.

Продължението, за което впоследствие разбирам, се състои в това, че Габриелата се оплакала на нейната приятелка Милена какъв съм бил простак. Милената сама по себе си представлява парадокс на вселената – дори затворена сама в изоставена мина, на един километър дълбочина, ловяща с уста неутрино, ще успее да разпространи всяка клюка, колкото и незначителна да е, по-добре от Франс прес и CNN взети заедно.

Сега искам да уточня, че в този разказ има само една Милена в противоречие със заглавието, но всъщност цялата работа идва от това, че тогава имах усещането, че всяка втора девойка се казва Милена. Постъпвам на нова работа – 2-3 Милени. Отивам на купон – 2-3 Милени. Аман… Та! Милената broadcast-нала оплакването и до достигнало до пеленгаторите на Елените. Те са две и също ги познавам отдавна. Едната е цицеста леко пълна мадама, която като няма какво друго да покаже, постоянно облича разни блузки с големи деколтета. Коронният й номер е като започне да говори с някой да си подръпва блузката надолу, че да и се откриват повече циците. А, а и да прелеят. В мозъчния ми каталог на жените и другите животински видове, които стават за ебане, стои под названието “Елена деколтето”.

Другата Елена е висока и дългокрака мадама с аристократично излъчване. Особено като си върже косата на опашка и й се открие елегантната тънка шия — лелей… а ако облече късо потниче и й се виждат разкошните раменца и тънката талия… — лелей, лелей. За големите кафяви очи – да не говорим. Е, циците й малко ги няма (другата Елена й е взела нейната дажба) и това разваля донякъде картината, но няма да придиряме. В каталога е поставена под “Елена графинята”. Наистина си има излъчване момичето.

Двете Елени по принцип са от различни компании, но се познават покрай общи приятели и когато присъстват на едно и също място, на Елена Деколтето и викат Елена, а на графинята – Ели. Странно нещо са хората – живи кантари. Олекотеното обръщение е за фината девойка, а пълнокилограмната версия за “виж ми циците”. Елена Деколтето се дразни от това и е мърморила един-два пъти, ама кво са… Както и да е.

И двете са ми слабост, но никога не се е отваряла възможност да скъся дистанцията – не знам защо се е получило така, но е факт. Фак.

Две-три седмици след случката в маршрутката, приятел, който се явява основната спойка между компаниите на двете Елени, имаше рожден ден и си го празнуваше в едно заведение. Бяхме към 20-30 човека и беше малко тъпкано, ама купон да става. Не мен ми се беше наложило да стоя до късно на работа и отидох направо и не бях вечерял. В офиса преди тръгване бях целнал разни солети, фъстъци и няколко шоколадови бонбона, които бяха останали от кой-знай-кога. Както обикновено става в такива случаи – бях получил киселини и ми беше леко криво, но като акостирах на купона и видях Елена Графинята и ми се оправи настроението. Полафих си с приятели, помотах се и издебнах момента в който около нея няма нито една хиена. Почнахме да си говорим разни неща, но тя има гадния навик да се държи леко дистанцирано. Говориш си с нея, а на нея погледа и някъде отнесен на друго място (но в същото време периферното зрение й работи на 100% и вижда всичко в подробности на 392 градуса). Обръщах й внимание, обръщах, но, да му еба майката, нищо не ставаше и като усетих, че има риск да й досадя се изнизах уекичко. Тази Елена ми е голяма слабост, просто ме побърква с нежната си кожа и въобще с целия си външен вид, държане и чар, обаче то като не става – не става. Усетих аз, усетих – имаше един расов екземпляр, който й беше хванал окото. Аман от Брат Пит-овци бе, ще ви еба и копелетата. Изберете си една мадама и на нея и обръщайте внимание, така че другите да видят, че нямат шанс и да остане нещо за нас простосмъртните. Няма ли грам мъжка солидарност във вас бе, да ви еба в гъза и нарцисите шибани.

По някое време се бях настанил на бара, всъщност – с гръб към него и си порках третата голяма водка. Пред мен бяха разместили масите и се беше заформил дансинг. Девойките танцуваха, пичовете си стояха по столовете и плакнеха очи като едни истински бейове, тук-таме някой педераст и той танцуваше. На мен липсата на вечеря и поркането започваха да ми се отразяват вече стабилно и бях превключил на автопилот. Някакви хора се подмотват като сенки, някой се опитва да ми говори, всичко поразмазно – абе с две думи – напоркал се бях. Три думи. “Се” брои ли се за дума? Няма значение.

В цялата тази нирвана, забелязвам аз един голям бюст да се друса пред мен. Викам си: това е рая. А бюста ми вика: “Цяла вечер ли мислиш да стоиш на това столче”. Вдигам бавно разфокусирани очи нагоре и виждам Елена Деколтето. Измънках нещо, не помня вече какво, а тя продължава да ми танцува пред мен. Екстра. По някое време изчезна, после пак се появи и така няколко пъти. Накрая успя да ме издърпа от столчето, та и аз се включих в денс тълпата.

Бях се припотил като глиган, когато най-накрая успях да стоваря пияното си туловище обратно на бара и да си поръчам още една водка. Не успях да отпия и една глътка, а Елената вече беше седнала до мен и се лигавеше нещо.

— Пази ми водката — казах аз и се понесох към кенефа.

Много интересно и приятно нещо е пикането в пияно състояние. Едно такова ти е готино, замаяно и наистина усещаш как се ОБЛЕКЧАВАШ. Чертаеш осморки, оп-оп да излезе навън, стооой. Подпираш се с рамо на едната стена, докато доизточваш. Музичката звучи леко изпърдяно от колонката.

Върнах се при Елената, пийнахме, говорихме си нещо. Усещах как съм прекалил с алкохола и реших да си ходя. Тя искаше да си тръгне с мен – ОК, няма проблеми. С нищо нямам проблеми.

Честно казано не си спомням, как сме пътували с таксито, как сме влезели в нас – нищо. Поосвестих се чак след като хапнах един сандвич, който Елената ми спретна набързо. Аз си имам процедура като след такова препиване – изпива се поне един литър вода, плюс един аспирин и чак тогава се ляга. Всъщност – не. Първо се гледа телевизия, докато малко изтрезнея, за да не се чувствам в леглото като в лодка. Побърборихме си с Елена в хола, благодаря й за което. Не всяка ще изтърпи такова нещо. Абе, всъщност след като се наядох и налочих с вода и живнах. Легнахме си.

Един заслужил майстор ебач навремето ми беше казал (в интерес на истината: беше НИ казал – стояхме няколко пубертета-девственици и го слушахме, попивайки всяка негова дума, като в същото време се правехме на разсеяни, все едно това не ни интересува особено), та Той ни беше казал: АКО ИСКАТЕ ХУБАВ СЕКС, ЛЯГАЙТЕ СИ С ЛЕКО ДЕБЕЛИЧКИ ЖЕНИ. И ние Го чухме и го татуирахме с фосфоресцентно мастило от вътрешните страна на черепните си кутии.

На сутринта по навик се събудих към 9:30 и колкото и да се натисках не успях да издържа повече от половин час. Станах, разтворих си още един упсарин, погледах малко телевизия с намален звук. Елена спеше. Като един истински джентълмен (“като абориген”) направих палачинки (палави чинки (“Ядеме чинки, сойки, нема кинти. Деба тия MP3-ки”)) и й ги занесох в леглото. Тя се разсъни бавно и сладко и тук ще трябва да плагиатствам от не-си-спомням-кой-си-автор: Абе как е възможно и двамата да сме били на едно и също място и да сме правили едно и също, а аз сутринта да мириша на пот, цигари и лайна, а тя да мирише на бебе?!!?!?

Елена се надигна да седне в леглото и свенливо си покри разкошите с одеялото, подпъхвайки го под мишниците. Леко рошава, похапва палачинки със сладко, което е направила майка ми с ягодите, които е набрала на вилата. Няма “Ох, не мога на диета съм”, няма “Ох, само една, за да не те обидя”.

Мина известно време, два – три месеца. Видях се с този приятел, който имаше рожден ден тогава. Оказа се, че Елена Деколтето не е пропуснала да се похвали на Милена, че съм й направил палачинки. Милена моментално broadcast-нала. Елена Графинята уловила съобщението и била изкоментирала, че съм бил голям малоумник. Първо съм бил свалял нея и точно, когато мислела да ми обърне внимание, съм се бил отказал и съм се бил хвърлил на “дебеланата”. Не съм бил достатъчно упорит иначе можело и да ме “огрее”. Аййй, джанъъъъм.

И всъщност къде е цялата кретения в цялата работа? Оказва се, че и двете Елени благоволили да ми обърнат внимание заради историята с Габриела в маршрутката. Преди това, не ме смятали за интересен, но заради изпълнението, с което съм бил унижил онази малка фръцла, която им била лазела по нервите, съм бил привлякъл вниманието им.

Или моят приятел нещо не е разбрал или това жените не са от тази планета.